ВолароМед Медицински център

Неврология

Централна и периферна нервна система

В неврологичните отделения нашите експерти лекуват  всички видове неврологични нарушения. Лекарите работят в различни сфери на дейност въз основа на научни изследвания и богат опит. На тяхно разположение е най-доброто оборудване за диагностика и лечение.

Неврологичните отделения са съседни с  лаборатории за диагностика, което пести на  пациентите  ценното им  време  да извършват изследвания, свързани с диагностика на различни заболявания.

Две важни медицински услуги се извършват  в рамките на това отделение: Центрове за диагностика, лечение и проследяване на пациенти с множествената склероза , както и центрове, специализирани в областта на неврогериатрията – неврологични дефицити  при по-възрастните пациенти, включително пациенти с  остър инсулт , които изискват спешна помощ докато не бъдат изпратени за рехабилитация.Клиниката по неврология се състои  от  отделения и институти  за невропсихологични и неврофизиологични изследвания (ЕЕГ, ЕМГ, VEP-BERA, TCD), а също и от невроимунологични и неврогенетични лаборатории.

Неврофизиологични Тестове

ЕМГ – запис на електрическата активност на мускулите, с цел диагностика на мускулни заболявания и промени в тяхното функциониране по различни причини.

Ограничения при провеждането на теста:
Този тест не трябва да се  провежда при пациенти, които получават разреждащи кръвта лекарства (антикоагуланти). Когато изследването се прави на такива  пациенти, спирането на лекарствата временно ,за няколко дни преди това,  е задължително.

Процедура на изследването:
По време на изследването пациентите лежат по гръб. Лекуващият лекар инструктира да се контрахират и  отпускат мускулите (като се изследват  в покой и при допълнително  усилие). Много фина еднократна игла се вкарва в мускула. Броят на изследваните места(мускулите) зависи от заболяването, за което се изследва. Тестът включва лек дискомфорт, който по принцип не е дълготраен. Слаба болка в зоната за изпитване е възможно да се усети за няколко часа след изпитването. Продължителност на теста е 30 минути.

ИНП –изследване на нервна проводимост, извършва се с цел да се провери състоянието на периферните нерви и всякакви дефекти в тях.
Процедура на изследването:
Лекуващият лекар прилага електроди върху мускулите и / или на нервните окончания,които щe бъдат  тествани. Броят на електродните стимули зависи от заболяването, за което се изследва. Тестът е придружен от чувство на дискомфорт (обикновено е безболезнено) по време на електрическа стимулация. Не съществува риск от теста. Няма други нежелани реакции по време на изпитването тези 30 минути или след това.
ЕЕГ – изследване на електрическата активност на мозъка с цел оценка на електрическата активност на мозъчните вълни.

Процедура за изпитване:
Техник поставя 20 електрода на повърхността на главата на пациента, с помощта на  гел, който не цапа облеклото. По време на изследването пациента е инструктиран да затвори очите срещу мигащата светлина  и да диша дълбоко. Изисква се пълноценно сътрудничество по време на този тест, за да получи точна диагноза. Електроенцефалографията понякога се извършва и по време на  сън, или под лека упойка.

ЗЕП – BERA – този тест записва реакциите на зрителния и слуховия нерв,при някои заболявания,включително при нарушено равновесие и световъртеж от всякакъв вид.

Процедура за изследване:
Технически BERA е почти  както ЕЕГ. В случай на сериозни нарушения в зрението в резултат на очно заболяване  се препоръчва да се извършва ЗЕП в очна клиника.

TCD – Цялостно измерване на кръвотока в мозъчните  кръвоносните съдове.Извършва се с цел оценка на речеви функции, памет, внимание, концентрация и когнитивна функция при  различни заболявания, например инсулт, депресия, след травми на главата , деменция ,свързана с възрастта  и др.

Невроимунологична лаборатория

Невроимунологията се занимава със специфични лабораторни тестове за диагноза на автоимунни заболявания на нервната система.

Тест:
1. Олигоклонални имуноглобулини в цереброспиналната течност за идентификация на множествена склероза и мозъчно  възпаление
2. Бета-2 трансфер за идентифициране на изтичане на гръбначно-мозъчна  течност
3. Алфа-фетопротеин за откриване на вродените дефекти в нервната система, хепатома и бременност
4. Базичен Миелинов протеин и антитела срещу миелина за идентификация на процеса на унищожаване на миелин
5. Антитела срещу МАГ и галактоцебросид за идентификация на периферна невропатия
6. Антитела срещу ганглиоди: GM 1, GD1a, GD1b, GQ1b за идентификация на заболявания на периферната нервна система
7. Антитела срещу ацетилхолиновите  рецептори за идентификация на миастения гравис
8. Антитела  срещу Ху, Йо, Ri, Ма  при пренеопластични заболявания и срещу калциевите канали за идентификация на вторични явления от травми  на нервната система и при злокачествено заболяване.

Неврогенетична  лаборатория

Тази лаборатория дава възможност за диагностика на редки генетични заболявания, които засягат централната нервна система и функциите на  скелетната мускулатура.

Тест:
1. Протеин 14-3-3 в цереброспиналната течност за идентифициране на болестта на Кройцфелд-Якоб
2. TAU протеин в гръбначно-мозъчната течност за идентифициране на болестта на Алцхаймер
3.  Приони в урината за идентифициране на болестта на Кройцфелд-Якоб
4. Мутация в  TAU протеин(P301S) за идентифициране на деменция с паркинсонизъм
5. Мутация в гликоген разклоняващия ензим (Y329S) за идентифициране на гликогенози
6. Мутация в алдехид дехидрогеназата (C682T) за идентифициране на болестта на Svegren-Larsen болест
7. Мутация в транссерина  (Y77S) за идентифициране на амилоидоза
8. Мутация на прион (P102L) за идентифициране на болестта на Gerstman
9. Мутация в прион (E200K, D178N) за идентифициране на генетични болестта на Кройцфелд-Якоб
10. Мутация в дисперлин за идентификация на мускулна атрофия (Limb-Girdal)
11. Мутация в протеин CD45 за идентификация на фамилна форма на множествена склероза.

Множествена склероза

Центровете, специализирани в диагностициране, лечение и проследяване на пациенти с множествена склероза  предоставят на пациентите  най-добрите съвременни  грижи.

Множествената склероза е хронична демиелинизация на централната нервна система. Това е заболяване, при което миелиновата обвивка на нервите в главния и гръбначния мозък е нарушена  в  някои огнища (наричани “плаки”). Тези “плаки” са концентрирани в бялото вещество на главния и гръбначния мозък, по-специално около  мозъчните стомахчета и зрителния нерв. Белото вещество на мозъка е с висока концентрация на миелинови влакна, тъй като в същите райони са налице само малко неврони (които по принцип са разположени в  сивото вещество в мозъка), множествена склероза засяга само аксоните на невроните, затова не води до тежки когнитивни нарушения като при Алцхаймер.

Множествената склероза е автоимунно възпалително заболяване, при което имунната система атакува миелиновите протеини. Поради нарушения в миелина, които действат като защитна обвивка на нервните влакна ,или като изолационен материал, позволяващ прехвърлянето на електрически сигнали, се нарушава предаването на електрическите” съобщения “в рамките на главния мозъка и гръбначния мозък.Така се получават дефекти / смущения във функционирането на една или повече нервни системи като двигателната система, възприятието, равновесие и координация, визия, сфинктери, движение на очите и т.н.

Множествената склероза обикновено поразява  хора на20-30 години. Заболяването е по-често при пациенти от европейски произход, отколкото от  африкански или от Далечния изток. Съществува връзка между болестта и географската област, в която пациентът живее в първите години от живота си. Има по-голяма честота на заболяването при жените, отколкото при мъжете.

Общите симптоми (клиничните проявления) на множествена склероза включват сензитивни  нарушения (“мравучкане”), смущения в зрението (замъгляване и двойно виждане),  слабост на крайниците, нестабилност и липса на координация и смущения в сфинктерния контрол.

Множествената склероза е  заболяване с променлив ход и  неговото развитие и се различава значително от пациент до пациент. Не всички пациенти ,засегнати от болестта,  стигат до етап да се нуждаят от помощ при ходене или да се парализират. Значителен брой от пациентите не страдат от нарушения в основните функции, дори и много години след началото на болестта и може би никога няма да страдат. В останалата част от пациентите  болестта протича остро  (доброкачествена форма на множествена склероза) или заболяването прогресира. В някои от пациентите заболяването започва като остро  и след това с течение на времето прогресира (вторично прогресираща).

Медицината днес предлага широка гама от лекарства, чиято цел е да облекчи симптомите и да забави напредъка на заболяването в централната нервна система. Три препарати с интерферон-б (Evonax, Ravif, Betaferon) и Копаксон са повече или по-малко ефективни при забавяне на болестния процес, намаляване на броя на пристъпите и увреждането на бялото вещество. Тези препарати се инжектират(1-3 инжекции на седмица) и се препоръчва приема да започне с началото на клиничните симптоми и след категорична  диагноза множествена склероза.
Mitoxanatron: администрира се  в случай на влошаване и бързо напредване на болестта.
Стероиди: Препоръчват се при остро протичане или за дългосрочно лечение.
Имуносупресивните препарати циклофосфамид, метотрексат и Imuran се използват при влошено заболяване.
Други видове лечение: плазмафереза ​​(филтрация на кръвта течности).
Имуноглобулини- прилагат   се интравенозно.
Има много други медикаменти, които се прилагат за облекчаване на различни симптоми, които произтичат от това заболяване и за всеки  може да се консултирате с лекуващия си лекар

Неврогериатрия

Тези клиники са предназначени за оценка и лечение на нарушения в паметта, свързани с възрастта  и неврологични нарушения. В рамките на клиниката се извършва  диагноза и оценка на източника на нарушения на паметта , включително неврологични тестове, невропсихологични тестове, кръвни тестове и други подобни . След процеса на оценяване, подробно резюме се изпраща на пациента и на личния му лекар, като се обобщават резултатите. В съответствие със заключенията пациентът получава подходящо лечение и му се препоръчва адекватна програма за проследяване на състоянието ,за да може да се даде ефективна оценка на лечението му, и да се провери нейната целесъобразност за пациента. Клиниката е в близък контакт със семейния  лекар, гериатрични  специалисти, както и службите за интеграцияна  пациентите с деменция в общността.